Моите лични спомени са от 2 или 3 случайни срещи по улиците някъде около института по образование, в който работех - Пети километър, до хотел Плиска. Не бяха само разминаване по улицата, а той идваше при мен и ми казваше нещо от рода "Много си хубава!". Вече не помня точните думи, но си беше свалка. Аз се опитвах да се измъкна учтиво и приветливо: поздравявах, усмихвах се и продължавах. Мислех си, че човекът вече не е съвсем добре умствено и всеки път чувствах съжаление и доза разочарование. Може и така да е било, или е продължавал да се придържа към линията си на свобода на изразяване, дори когато не звучи съвсем редно.
Това беше през 90-те или първите 1-2 години на 00-те. А се оказа, че и мен ме е сполетяла подобна прокоба, макар да съм далеч от неговата творческа биография и известност. В някои отношения днешните времена са по-зле от тогавашните. В смисъл, градирам негативите - не казвам, че едното е по-добро от другото. А -оже +и 1о3а е жи3о1ъ1 (1у4 2ещо 5е 5,учи 5 4,а3иа1ура1а -и)... 6о+ри 3ре-е2а 5а 5а-о 1е*и, 3*а 4ои1о и,ю*ии1е 2и 5а 2ай-го,е-и.
No comments:
Post a Comment