Това е снимка на запушената снощи от мен дупка в оградата ми, за пореден път. Намерих време за това чак по тъмно, може би около 21:00 часа. А след полунощ някой примамваше кучето ми натам, вероятно не очаквайки, че дупката ще е достатъчно здраво затъкната под светлината на фенерче. С каква цел?
Преди рефлексиите и подозренията си, нека да разкажа за заграждението и постоянната поява на дупка в него. То ми отнема немалко време, пот и кръв по ръцете от набождания в малките израстъци и бодли на клонките. Аз ги събирам, влача, намествам, сплитам, натискам… Почти цялата източна страна на двора е с такова заграждение, струпвано и периодично възстановявано с налични материали, и най-вече с по-малки и бодливи клони, оставяни от ромите от близката махала, когато идват да си секат за огрев. Заграждението, започнато скоро след настаняването ми тук преди пет и половина години, препятства пастирите да си пасат вътре животните и запазва плодовете на овошките за мен, когато ги имаше. То спира и някои склонни да си присвояват чуждо дори когато виждат, че то не е безстопанствено, а е нужно и пазено от собственика си. Сега при мен не са останали ценни материални неща за крадене от парична гледна точкащ, но сигурно има нематериални такива, щом редовно се появява нова дупка, през която може да премине човек или куче
Между другото, тази година бе почти безплодна, а доста овошки направо погинаха през последните 2 години. Сред причините е недостатъчната ми грижа и градинарска компетентност, разбира се. Малко време ми остава за практическите неща от ежедневието, извън интелектуалните ми интереси и посветеността ми на моя проект за онлайн “школа”. Климатичните условия... Подозирам също ”човешка” намеса и тук, както и за страданията и гибелта на кучета и котки, с които съобитавахме този двор...
Да се върнем на заграждението. Има две-три места в него, където дупка “никне” почти веднага след запушването на предишната. Подозирала съм някое от кучетата си за това. Наистина, често не успявам да ги разходя толкова и както им е нужно, да им отделя повече внимание. Но в много от случаите те по-скоро са се възползвали от отворена вече дупка - едва ли биха могли да измъкнат преплетени що годе и затъкнати с пръчки отгоре клони, при това в някои случаи от външната страна.
Пак към снощната случка. Дали ми се чу тиха псувня някъде отвъд оградата? Осветих с фенерчето съседната поляна, доколкото можеше, но беше трудно да се забележи някой в тъмното. Особено ако се е постарал да остане скрит. Кучето не остана с мен, а хукна обратно по пътечката към портата до пътя. Аз - след него. Досега го оставях само на двора в подобни ситуации, а по някое време, щом го чуех да шуми, му отварях вратата да се прибере вътре.
До портата кучето изглежда очакваше да види някого, както и при запушената дупка малко преди това. Може да е било примамвано с дребни лакомства на тези две места? Затова ли толкова настойчиво ме зовеше, по своя си начин, да го пусна в двора? Все си мислех, че иска да излиза в двора в късни доби напоследък или по естествени кучешки нужди, или заради стомашни проблеми, бълхи… Докато рано тази сутрин най-после обърнах внимание и го видях да излиза и влиза през поредната дупка в заграждението. Всъщност дупката не зееше съвсем, а бе дегизирана - със стария метален лист, паднал от навеса, още една-две подобни неща и малко недоизмъкнати и недобутнати клонки. Запушила бях тази дупка преди около 7-10 дни, появила се е наново по време на дъждовния период напоследък, а я забелязах преди три дни, но все не намирах време за нея
За какво може да са тези дупки в оградата и примамването на кучето извън стаичката и двора? Предполагам, че за да се прави нещо в обитаваната от кучето стаичка-кухня, при избягване на кучешко присъствие и шумове. Като например слагане на “бръмбари” или други, все нежелани и неприятни за мен неща, а и за всеки на моето място. Представляващи намеса в чуждо пространство, бит и живот. Не знам нищо за конкретните технически средства, но може да има връзка с отрязаното електричество в тази стаичка, което така и не съм успяла да възстановя за 5 години. Светя си с фенерче по тъмно и ползвам удължителен кабел вътре, когато готвя.
Разбира се, при възможност бих направила всичко, за да не допускам чуждо навлизане в местообитанието си и в живота си, с технически и материални средства, чрез юридически услуги и каквито още има. Някои мачкат и пречат на хора като мен да се трудят и да си осигуряват прехрана и средства за живот свободно и независимо, защото тогава ще е по-трудна намесата им в чуждо пространство и живот. Къде по-удобни са им дупките в заграждения от струпани клони и отпадъци.
Как да завърша в по-светъл тон?...
Бог вижда и знае. А животът е борба.
No comments:
Post a Comment