Късно през нощта срещу 20 окт. кучето настояваше да излезе на двора и я пуснах, след което тя веднага хукна по пътечката в посока на запушената наскоро оградна дупка и изчезна. Не се обаждаше, не идваше на повикванията ми дълго.. Беше късна доба и много тъмно - фенерчето не даваше достатъчно видимост -, а също мокро и хладно, така че се прибрах.
Чак рано призори я чух да шуми до вратата и я прибрах.
Сутринта видях новата дупка, пак на старото място, съвсем малко по-близо до късия остатък от мрежа. Сякаш са се опитвали да е съвсем до огъвката на мрежата, но имаше доста струпани клонки под нея, и от двете и страни,.. Дупката пак бе дигизирана. Отвътре не я бях забелязала и двата пъти, когато, наскоро, специално ходех да оглеждам. Бе с лека, сякаш специално направена чупка, за да не се забелязва, и покрита от големите клони на дървото до нея.
Може тези подробности да са скучни, но е начин да реагирам спокойно на това. Емоциите си няма да описвам: бяха и са около възмущение и нагоре.
No comments:
Post a Comment