Състезанията на хомо сапиенс - по повод на ФБ пост за героичен индианец на Олимпийските игри 1912г.

https://www.facebook.com/share/p/zZWHtoqMV8QptgTB/

Най-големите състезания в реалния живот на хомо сапиенс са непреки и всъщност трудно могат да се нарекат състезания. Те са в предлагането на визия, стратегия и тактика за живеенето и намирането на сили и ресурси за изпробваето й, евентуално и за поправянето й или заменянето й с друго.

В художествената гимнастика казват, че такова е и преодоляването на самия себе си. Но не съм сигурна дали и доколко това важи в живота извън спорта, защото там трябва най-вече човек да може да слуша вътрешния си глас и интуицията си преди всичко, а също и да разчита и разбира "гласовете" на средата си и на вселената (Бог). Това изисква да може да чува, но да не слуша другите хора, включително треньорите и учителите си, да поглежда творчески и независимо и да взема сам най-важните си решения.

Освен това в човешкото общество борбата за играчки, в смисъл да вземеш играчката на друг и да не му дадеш своите -, се надраства постепенно с израстването на детето. За съжаление, съвременното общество изглежда доста инфантилно в това отношение и даже има известен регрес, който масите все още не виждат или не са осъзнали.

Възможно е експлоатацията на човек от човека също да е синдром, свързан с проблема на непорастването. Поради някаква причина се търси заместител-хранилник на кърмилницата. Съвременният човек е много зависим от социума за съществуването, включително за храната си, доколкото ние сме продукт на своето съвременно общество. Бедата е, че човек не прави самостоятелно много от нещата, които може. Дори не иска да опита независимост от социума и хранилниците, каквато може да постигне - докато все още вероятният провал няма да е пагубен за него с промените в климата (естествени и от памтивека, казват). И при това не желае да позволи на другите да опитат, страхувайки се да загуби хранилките/хранилниците си.

Възможно е стремежът за възможно най-широкообхватно, дори глобално господство, да е компенсаторен механизъм заради страхът от самостоятелност, независимост и порастване - начин човек да запази самоуважението си и това на останалите... За съжаление, хората са склонни да копират, без да му мислят много, моделите от върха на социалната пирамида... Молят се на Бог и Христос и не виждат връзката между предаването ежедневно на ближните си, уж служейки на обществото...

Всъщност има разни хора, стремящи се към различни неща, с различни визии за живота. Някои искат да са част от мравуняк или кошер, а други - от ято. Най-пагубното е тоталитаризмът, който не приема алтернативи на собствената визия и изпробването им в живота и еволюцията.