📸 Look at this post on Facebook
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=pfbid02ECWA5dcF9m6KRohorjNou77y3XcTYadCYeV7kFrzMwkFTz33GESDZDeHS7Vhh5nJl&id=1074191992&sfnsn=mo
И аз си задавам въпроси около това противоречие и напоследък гледам Ютюб видеата със Станислав Дробышевский - руски палеоантрополог и учен-просветител. Той, разбира се, оценява високо творчеството и ролята му в развитието на разума, за оцеляването на индивидите и еволюцията на хомо сапиенс. Но образът на човека, който се очертава, не е за харесване. Човекът е започнал да "твори" храната си преди десетки хиляди години, но това е дало тласък на числеността на вида, без да се отрази съществено на отношението му към екосредата
Моят собствен извод от изгледаното досега е, че сме НЕДОРАЗВИТ САПИЕНС и може би спасението би било в "мутациите" към еко нагласи и начин на живот, което означава израстване от паразити, които се хранят от други (ролята на почти всички ни), в творци
През цялата история главно сме черпили от ресурсите, унищожавали всичко ядивно за нас (а сме всеядни) и конкуренцията си и сме се местили към следващата все още неунищожена, неопоскана и необоклучена територия. До днес, когато сме свръхнаселили планетата, а опоскването е глобално, и закономерното следващо придвижване е към космоса, други планети. ... Ако успеем - и там ще продължим.
Но заедно с това, а може би и дори по-лесно, е да еволюираме още малко в еко-посока, да станем еко-сапиенс и да съумеем да живеем без да унищожаваме жизнената си среда и другите обитаващи я .
https://m.facebook.com/story.php?story_fbid=pfbid02ECWA5dcF9m6KRohorjNou77y3XcTYadCYeV7kFrzMwkFTz33GESDZDeHS7Vhh5nJl&id=1074191992&sfnsn=mo
И аз си задавам въпроси около това противоречие и напоследък гледам Ютюб видеата със Станислав Дробышевский - руски палеоантрополог и учен-просветител. Той, разбира се, оценява високо творчеството и ролята му в развитието на разума, за оцеляването на индивидите и еволюцията на хомо сапиенс. Но образът на човека, който се очертава, не е за харесване. Човекът е започнал да "твори" храната си преди десетки хиляди години, но това е дало тласък на числеността на вида, без да се отрази съществено на отношението му към екосредата
Моят собствен извод от изгледаното досега е, че сме НЕДОРАЗВИТ САПИЕНС и може би спасението би било в "мутациите" към еко нагласи и начин на живот, което означава израстване от паразити, които се хранят от други (ролята на почти всички ни), в творци
През цялата история главно сме черпили от ресурсите, унищожавали всичко ядивно за нас (а сме всеядни) и конкуренцията си и сме се местили към следващата все още неунищожена, неопоскана и необоклучена територия. До днес, когато сме свръхнаселили планетата, а опоскването е глобално, и закономерното следващо придвижване е към космоса, други планети. ... Ако успеем - и там ще продължим.
Но заедно с това, а може би и дори по-лесно, е да еволюираме още малко в еко-посока, да станем еко-сапиенс и да съумеем да живеем без да унищожаваме жизнената си среда и другите обитаващи я .
No comments:
Post a Comment