28 и половина мои години

 Вече 28.5 години съм "ино". Сиреч друга, различна, обратното на "свой човек" и даже нечовек - инопланетянка някаква, с която може да се разпореждат така, както нефоеволюиралите Хомо Сапиенси  правят с животните.. 

 Ако в този момент игото, терорът и тормозът престанеха, щях да кажа: обадете се след 28 и половина години. Може все още да съм жива и с ума си. А дотогава всяка страна е "ино" за другата.

 Този път съм без ток и подозирам, че ще трябва да  го търся  другаде, извън ток-кооператива, в който е член обитаваната от мен виличка. . 

 През почивниците и през двата нощи с ураганен вятър в Подбалкана токът ми спря. Но докато след първата бе възстановен, след втората не е. И нямам вече втори ден. Паднал бушон на трафопоста явно е оптимистичен и нереалистичен вариант. Снощи, след като си легнах след 18:30 ч. в тъмното, крушката просветна два пъти, като респектиране от силово структури или от инопланетяни...Та така, трябвало е да уча умения за оцеляване като дете, за да ми е по-лесно сега.

Актуализация:

В 19:00 и досега имам ток. Не знам кога е пуснат.